Моя приятел Геро ми вика от чужбината: „Кой каза, че в Париж не се рекламира изложбата за тракийските ни царе?” 

Как кой, бре Геро - обичайните заподозрени! Много време си бутАл куфарите в странство, та си забравИл некои работи.

Тука у нашенско бае ти Ганю и стрина Гицка много се възмутиа от събитието. Те хал хабер си немат от Парижа и Лувърот, но по техно виждане немАло нужната парлама и не било ич лъскаво, както ни се полага (какво ни се полага е друг въпрос). И ония – певците също много се обидиа, че били пели, пели, хич пари не взели! И врекАха, врекАха, та се оср…ха. ПрепикАха кашпите со чимширо, наплювАха и министъро, и писачите му, и чистачите му, и де що имаше пиле да фърчи. Щото друго си е да плюваш по цел министър – некак си по-световен, по-значителен ставаш. Космополитически погледнато. После се напиха, та се опущиха, и се нащипаха, и заспаха.
А он, светот, продължи да се върти. Мамка му и траки! Не са достойни те за нас, или ние за тех…как беше баш?

Туй то, не ги мисли теа работи.

Ма аз се чуда сума време – оти му требА на министъро тва френско нещо? Вместо да си реше брадата под асмата, он се набира като глист на буца за тая щуротия, влачи грънци и паници по Европата, та цел народ да го трича после! Будала! Щото той, народот толко му е акъло. Колко семка.

И мене си питам – моя акъл колко е: що ми беше да се фащам с тва изкуство толкоз годин – да се щурам по света као патка у мъгла, и сега да ме щракат сите кокали, се едно са филхармония. Ми, будала.

Поставям я в кавичките, които заслужава.
На мен лично ми омръзна да демонстрират внимание и уважение към всички нас доволно колкото за полска мишка. А на вас?

Защото това на Плевнелиева са демонстрации и то какви...

Има няколко знакови неща  в поведението на тази доскоро никому неизвестна жена…
Колко е важно да се покажем модерни и независими – в една НЕ модерна и НЕ дотам независима държава… Обаче някак си тази ПОЗА стои пластмасово и колажно, навряна в лицата на гласоподавателите, които изпратиха напълно съзнателно съпруга й на червения килим. Същите, които напоследък имат болезнена нужда от добри примери. Същите, за които все пак първите мъже и еманципирани жени в държавата служат по един или друг начин за олицетворение на успеха, достойнствата и качествата на нацията. Ами – на ви сега.

Какво ни казва със своето поведение госпожата?
Че в България ги няма жените на мъжете. Едновременно с това  са по-важни от важните. Но нямат кураж повече от една квачка  да пожертват  нещо от себе си за другите. Казва ни също право в очите и няколко доста обидни неща и аз лично ги виждам така:

- Не ми пука за вас – аз съм по-важна от хората в държавата, който иска да ме види, да влиза в интернет. Вие, дето нямате интернет - **** Народът, към когото се числя  е по-маловажен от моите си неща. Или май вече не се числя точно към него? Порастна ми работата, много важно.

Прави ли ви впечатление, че нейния режим, бизнес и деца се оказват значително по-важни от вашите? Правилно ви прави… Малко е конфузно, щото вие не сте първи сред първите и не сте еманацията на нацията, така да се каже, извинете.

- Този президент, който ви е толкова специален и го излъчват на живо телевизиите, на мен ми е само мъж и - до там. Гвардейците му отдават чест? Ми щом си нямат друга работа... Не е важно да застана до него пред вас, излишно разхищение на време и нерви. Пък и вие сте едни…Трябва модерност. Освен това ще направя по-голямо впечатление с отсъствие, отколкото с присъствие.

- Всъщност какво са някакви си държавни институции – „Дондуков2” е просто един адрес в центъра на София. И каква е тая държава въобще?  „Егати държавата, щом аз съм й”… дама.

С две думи - „дреме ми на хурката” за смяната на караула (тези момчета имат нужда от нови ботуши, между другото).
Звучи познато, като 20 годишно отлежало. Ама прокиснало. И тъпо.

Изобщо – това, че хората на върха на властта са образ, който служи за пример и отправя послания към нациите си в изящните демокрации, с начина по който се облича, усмихва и говори, се оказва (за кой ли път) у наше село урок от степен, до която не сме доизрасли. И ”госпожа първата” го доказа с неочакван блясък и съспенс в своето пренебрежение както към  хората, гласували за съпруга й, така и към самия него, впрочем. Публично. Както се полага на селска девойка, по-румена и лична от най-личните…

Пък ние си мислехме, че избираме някой, който ще се гордее с нашето доверие заедно с жена си най - малкото. То, нашето доверие не струва колкото тиквена семка, се оказва. Но ние сме си тиквенца, даже кратунки, по  последни данни от преброяването...
Сериозно сега.
Ако приемем, че президентското семейство е някакво отражение на нацията като „семейство”, ние видяхме на 22 януари какво всъщност представляваме – сплотеност, взаимопомощ и другарство – нула. Видяхме се в огледалото -  наистина чудовищно самотни – като новия господин Президент. Приведени, без ничия подкрепа под тежките снежинки. Народ Ташунковци… Беше ми  мъчно да гледам Плевнелиев по телевизора, защото ми беше мъчно за мен.  И за вас, да ме прощавате.
Най - малкото, за което трябваше да помисли „независимата” съпруга (ако освен безпардонност притежаваше и малко мъдрост) е, че с поведението си  осигури  численото превъзходство на Първанов в този толкова важен момент за мъжа й. Важен и за нас, които чакахме цели 10 години и брояхме последните минути до края на ерата Гоце. Получихме  демонстративно „отсъствие” на другата половина от новото начало…
Много ми е неприятно да призная, но май новата дама ще засенчи по нелепост предишната. Която, прави й чест, застана за пореден изтощителен път до своя грозен и компрометиращ я непрекъснато  съпруг.
Страхотно. Мерси.

Е, застава тогава големия въпрос – ЗАЩО ИЗОБЩО ИЗБИРАМЕ ПРЕЗИДЕНТ, СЛЕД КАТО МАЖОРИТАРНИЯ НАРОДЕН ГЛАС НЕ СТРУВА НИЩО В ОЧИТЕ НА ВИСОЧАЙШАТА „ЛЕЙДИ”, ТА ТЯ ДА УВАЖИ ПОНЕ ЗА ЧАС ЕДНО РЪКОПОЛАГАНЕ ПРЕД ОЧИТЕ НА НАЦИЯТА? Да направи усилие, да обуе чорапогащник и да се вчеса, колкото и да не й се хареса.

Кой е достоен за водач? 
Редом до мъжа  си или не, настоящата мадам не е. Защото не се интересува от тежестта върху плещите на другите хора, сред които живее. Онези, другите,  извън обществото на  децата, приятелите и колегите й. Където има нещо,  за което тя не подозира и очевидно не разбира. Не е написано в учебниците по икономика и мениджмънт и се нарича „саможертва”.

Най- голямата глупост в настоящата селска рапсодия обаче е следната: тази забележителна егоистка направи така, че всички да говорят за нея, вместо за новия Президент на България. С което тя успя да се превърне в по-важна от България. Ако е умишлено - лошо, ако е без да иска – още по-лошо. Освен, че това е яка динена кора , подложена на собствения й съпруг, е и проява на нахална простотия, която всъщност е достойна за кандидат – моделка от „Надежда”. Качество, присъщо на една неповторима зодия, която даже влакът я прескача. Аз бих се засрамила…

Предвиждам лоши ситуации в това семейство. И жалко - ако то е отражение на нашето, националното семейство, горко ни. Освен ако просто не забравим, че съществуват Плевнелиеви.
 Аз лично вече го направих, днес.
Съветвам ви и вас така, защото примерът на „първите” е кофти.
 

Ще кажа накрая.

Извинете, но не мога да се стърпя след снощните маймунщини на Кънчо Стойчев в ефира на TV7! То бива  да се кълчи и да ни се подиграва, ама дотам пък чак! „На Първанов по човешки му било писнало” – ама ние да не падаме от някоя луна?

 

Моля , кажете кога изобщо лукавеца Първанов си е изпускал нервите? Никога. Той  просто вдига телефона и уволнява журналист или организира малко кютек с прътове…Не може да се прави на изнервен в президентския кабинет, който не е собствения му домашен хол, нали? О, забравих, че той няма друга собственост, освен името… То пък едно име. Пардон… 

НО КЪМ  ПО- ВАЖНОТО: омръзна ми 20 години, при всеки скандал с политик, държавник или бизнесмен да ни се втълпява, че това е отвличане на вниманието от проблемите на обществото. Глупости – ТОЧНО ОБРАТНОТО e:  2 десетилетия ни държат в постоянен финансов катаклизъм, за да не ни остава мисловна енергия да се занимаваме и наблюдаваме това,  което вършат властимащите и най – вече – да мислим  за ценностната си система, кoe е добро и зло, грешка, прошка, добродетел, състрадание… Кое е победа – да пребиеш някого или да отстъпиш път на слабия? И какво да прави обществото, за да изгради национален идеал и да определи смислени общи цели. Когато се гърчиш в комбинации как да изхраниш децата, не ти остава място в хард диска да мислиш за бъдещето отвъд утре…Или да търсиш сметка какви ги вършат управленците със съдбата на следващите поколения. Не ли?

В демократичните граждански общества, на които искаме да приличаме, тези въпроси стоят преди въпроса за хляба и оцеляването и затова имат нравствена система, на която политиките се подчиняват, а не обратното. Там хората плащали доброволно с живота си за правото на свобода, не за агънцето по Великден. И нашите предци, впрочем са го правили, ама много отдавна, а днес гробовете им са изпокъртени и буренясали. Това говори много за нас. Не ли?

 

КОЙ ДАВА ТОН НА НАЦИЯТА? 

Г-н Президентът показа как според неговите ценности постъпва човек, когато идва друг човек с протегната ръка да се изясни един проблем -  бие му шамари!

Чудесен пример за всички нас – в църквата палиш свещ пред олтара (президентът го прави пред камерите постоянно), и смирено подаваш буза за плесница, но като излезеш от храма на безценната си душа, започваш да риташ с ботуша.

Така правят „големите” хора в държавата, така правят  и „малките” хора, следвайки светлия им пример. Пък после се чудим защо децата ни са се превърнали в чудовища…

 

Каква нагла подмяна на стойностите пред очите ни – институцията е самото физическо лице Първанов моля ви се, А НЕ САМОТО ПРЕЗИДЕНТСТВО като функционираща система с обществена роля – да бъде морален, смислов, достоен коректив и ПРИМЕР за хората. Ако щеш в тяхното ежедневие дори.

Погледнато от правилния ъгъл не Дянков се подигра с институцията, а Първанов го направи, и това, че хората не го разбират, показва, че са неуки, глупави и най-страшното – с безвъзвратно извратена представа за ценностите в демократичното общество.
Затова сме толкова далеч от него и скоро няма да го построим.

В този строеж и Първанов не се включва вече 7 години, защото за него има по-важни строежи – на „единствената му” собственост -  доброто име. Ама с президентски ореол. На мен обаче ми се струва, че инженерите са се изложили с конструкцията и скоро ще се сгромоляса.

Като няма такъв закон, който да осъди един разрушител на обществените ценности (което е еднакво с човешките, нали), при това седнал на държавния трон, за какво са ни ТЕЗИ закони тогава?

Като няма такава Конституция дори, Господу да се помолим. Да знаете, че молитвите вършат работа.

Давам мило и драго да чуя: „Егати държавата, щом аз съм й президент”. Настоящият няма да я изрече, но съм абсолютно сигурна, че му минава през ума. Няма да запазвам маса в Син сити (гнус ме е), но една изтръпнала свещичка ще запаля.

Гоце струва точно 50 стотинки, повече не мога да му дам, и само при условие, че произнесе на глас мечтаната реплика.

Простете.

И ето че настъпи най-страшният ден в средната земя – денят, в който окото на Саурон се обърна към малкото хора, който все още говореха, за да им отнеме последната свобода.

Той искаше човеците да нямат езици, защото бяха сган слуги, които трябва само да работят за него и да плащат данъци. Вдигаха много излишен шум и разстройваха съня Му. Техните гласове отекваха в сауронските покои и правеха делата Му да се разчуват, а рикошета на думите осветяваше лицето Му. Не трябваше да остане никой да говори и знае за мръсните дела сауронови.

 

Всеки, който посмееше да Го назове, биваше посечен. Низгулите размахаха своите чукове и бухалки. Черните им мантии заблестяха окичени с лицемерния герб, лицата им под качулките бяха безплътни, но избълваха зловонието на смъртта. Костите на хората, които говореха най-силно, пращяха най-силно и се пръскаха в локви от кръв. Другите говореха тихо в своите колиби, но Той ги чуваше, а низгулите тропаха с железни копита на вратите на жертвите си. Тези, които все още имаха езици, говореха плахо и не назоваваха името Му, а Той им подхвърляше от своите трохи, за да бъдат устите им заети с друго.

Никое честно слово и дума не беше пожалено. Човеците вече бяха в дрипи и останките от честта им се търкаляха в миналото. Искаха да извикат,   но писъкът остана дълбоко в пазвите им, защото нещо ги душеше за гърлата с кокалести пръсти и колкото се мъчеха да вдъхнат въздух, толкова в тях се вливаше мазната течност на СТРАХА.

СТРАХЪТ изпълни сърцата им, а Саурон спечели последната битка, защото това беше последната битка.

Небето се затвори и в лепкавите мазутени облаци изгря отново (пред очите на тези, на които бяха останали очи) огнената Му звезда.

P.S. Да, това беше когато пребиха Огнян Стефанов. Сега вече се знае името МУ, но какво от това.

Орките отдавна превзеха главния град.  

Те прииждат и сега на пълчища, не изпитват нито болка, нито страх. Думите им са нечленоразделни, унищожават всичко по пътя си. Техните крясъци огласят града ден и нощ, а помията им хвърчи от прозорците. Миризмата на черните им крака, нахлузени в джапанки е просмукала въздуха. Те рушат старото тяло на града и разнасят останките му в кални следи, беснеят, яхнали своите крастави коне, а след тях остават трупове всеки ден.
Отдавна трябваше да затворим портите на града, днес вече победата изглежда невъзможна.

 

След като орките превзеха главния град, те установиха своите правила: хаос, злоба, безчовечност, свинщина, грабеж. Техният девиз е: „Мачкам всеки по пътя ми, за да живея аз. Всичко тука е мое, аз не съм отговорен за нищо. Храча, псувам и руша, искам само да съм сит”.

Настъпиха грозните и зловещи дни на града в мрак, помия и страх. Вече никой човек не можеше да живее без ужас и погнуса. Хората се снижиха, много избягаха, а другите се притаиха без звук в своите дребни крепости, за да не ги усетят орките.

 

Съветът на старейшините не можеше да се пребори сам с орките. Затова той написа „Наредба (за обществения ред)” като оръжие за хората. Но те не знаеха как да го използват, защото много години бяха плячкосвани от ордите и сърцето им беше станало колкото семка, а Съветът не си вдигаше телефоните. Стражите на Съвета дрънчаха с оръжия, но това не помагаше, защото много от тях бяха с оркска кръв и се хранеха на оркските софри.

 

Не се знае дали някога ще има решаваща битка и кога дните на  мрака ще свършат, защото няма кой да допише историята.

 

Заради писъците във форумите по  наредбата с новите глоби на Софийска община и воплите на "гражданите" че не ще могат вече да беснеят как си знаят, пък и ред други неща...  написвам на себе си това (с поклон към Тolkin) в тези яростни и ярки картини, сред които живея всеки ден...