Орките отдавна превзеха главния град.  

Те прииждат и сега на пълчища, не изпитват нито болка, нито страх. Думите им са нечленоразделни, унищожават всичко по пътя си. Техните крясъци огласят града ден и нощ, а помията им хвърчи от прозорците. Миризмата на черните им крака, нахлузени в джапанки е просмукала въздуха. Те рушат старото тяло на града и разнасят останките му в кални следи, беснеят, яхнали своите крастави коне, а след тях остават трупове всеки ден.
Отдавна трябваше да затворим портите на града, днес вече победата изглежда невъзможна.

След като орките превзеха главния град, те установиха своите правила: хаос, злоба, безчовечност, свинщина, грабеж. Техният девиз е: „Мачкам всеки по пътя ми, за да живея аз. Всичко тука е мое, аз не съм отговорен за нищо. Храча, псувам и руша, искам само да съм сит”.

Настъпиха грозните и зловещи дни на града в мрак, помия и страх. Вече никой човек не можеше да живее без ужас и погнуса. Хората се снижиха, много избягаха, а другите се притаиха без звук в своите дребни крепости, за да не ги усетят орките.

Съветът на старейшините не можеше да се пребори сам с орките. Затова той написа „Наредба (за обществения ред)” като оръжие за хората. Но те не знаеха как да го използват, защото много години бяха плячкосвани от ордите и сърцето им беше станало колкото семка, а Съветът не си вдигаше телефоните. Стражите на Съвета дрънчаха с оръжия, но това не помагаше, защото много от тях бяха с оркска кръв и се хранеха на оркските софри.

Не се знае дали някога ще има решаваща битка и кога дните на  мрака ще свършат, защото няма кой да допише историята.

Заради писъците във форумите по  наредбата с новите глоби на Софийска община и воплите на "гражданите" че не ще могат вече да беснеят как си знаят, пък и ред други неща...  написвам на себе си това (с поклон към Тolkin) в тези яростни и ярки картини, сред които живея всеки ден...